Заместник-министърът на МРРБ Валентин Йовев постави началото на проект за цифрова реформа на българския строителен сектор. Предвижда се изработването на стратегия за въвеждане на строително-информационно моделиране и създаване на национална цифрова платформа за строителството.
„Дигитализацията на строително-инвестиционния процес е важна не само за строителния сектор, но и за българската икономика."
Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, който постави началото на изпълнението на проект „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор".
Какво предвижда проектът?
Предвижда се да бъде изработена стратегия и пътна карта с конкретни стъпки за реформиране на сектора чрез въвеждане на строително-информационно моделиране в целия строително-инвестиционен процес.
Основните елементи на реформата включват:
- Разработване на промени в националната регулаторна рамка в съответствие с европейската
- Изготвяне на план за национална цифрова платформа за строителството
- Определяне на стандартизиран формат на отворени данни за обмен на информация между доставчиците и възложителите на обществените поръчки
- Въвеждане на необходими стандарти за строително-информационно моделиране
- Създаване на ИТ инфраструктура и споделени бази данни
Очаквани ползи
„С дигитализацията на строително-инвестиционния процес ще се осигури по-високо качество и по-бързи темпове на проектиране и изпълнение на обектите, както и тяхната по-добра поддръжка и удължаване на живота им"
Счита се, че с цифровизацията ще се повиши и конкурентоспособността на българските компании, които ще могат да отговорят на изискванията на световните строителни пазари.
Техническите паспорти - основата на дигитализацията
Всъщност основата на дигитализацията в строителството у нас беше положена още в началото на 2007 г., когато стана задължително при въвеждането в експлоатация на сградите да бъдат съставяни технически паспорти, които се предават за ползване и съхранение освен на хартия и в електронен вид на органите определени в Наредба №5.
Проблемът: Последното обаче касае само тези сгради, които са построени след 2007 г., а те са малка част от целия сграден фонд.
Пътят към истинската дигитализация
Истинската дигитализацията би станала факт и би оказала своето ползотворно въздействие, едва когато паспортизацията обхване по-голямата част от сградния фонд в страната. А това може да се случи само, ако бъдат паспортизирани съществуващите сгради, тъй като те съставляват основния сграден фонд.
Съхранението на тези паспорти в една единна база данни би сложило много добро начало на дигитализацията в строителния сектор. Такава база данни може да послужи за основа за бъдещи преустройства и ремонти, при които се налагат интервенции върху носещите конструктивни елементи, и която да може да се използва от проектантите на тези преустройства.
Заключение
Радващото все пак е, че МРРБ започва да работи в тази посока и се надяваме скоро тази работа да доведе до положителни резултати в областта на строителството.
Други статии
Близо 19 000 жилищни панелни сгради в България имат нужда от технически паспорти
20 януари 2021 г.
Анализ на състоянието на панелните жилищни сгради в България и необходимостта от техническа документация за безопасна експлоатация.
Бъдещето на панелните блокове
12 януари 2021 г.
Анализ на бъдещето на панелните блокове от 60-те и 70-те години. Проф. Димитър Назърски от УАСГ разсейва митовете за надеждността на едропанелните сгради и обяснява тяхната устойчивост. Европейският опит показва успешни модели за обновяване на панелния жилищен фонд.