Бъдещето на панелните блокове

Бъдещето на панелните блокове

Кога изтича срокът на годност на панелките, строени основно през 60-те и 70-те години на 20 век? Панацея ли е санирането, с колко се увеличава "животът" им, или е по-евтино да бъдат съборени? Какво представлява технически паспорт на сграда, за какво служи и задължителен ли е? Какъв е европейският опит с панелното наследство?

История на панелното строителство

Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия. У нас те се появяват в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете.

Ключови дати за България:

• 1957 г. - произведени първите панели в България
• 1958 г. - построена опитна 4-етажна сграда в София
• От края на миналия век - започват усилията за справяне с панелното наследство

Експертно мнение за надеждността на панелните сгради

Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ, отговаря на въпросите, свързани с бъдещето на панелките у нас и докога е срокът им на годност:

"Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи."

Техническо състояние на панелните връзки

"При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманени закладни части. При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения."

Енергийна ефективност на панелните блокове

Ина Бояджиева – началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в "Нашият ден":

"Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни. В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите."

Европейският опит с панелното наследство

Евгения Йотова – кореспондент на БНР в Прага, разказва какъв е методът, който Чехия е избрала:

"През 90-те години на миналия век приключва големият бум на панелните блокове и квартали, наричани от чехите 'зайчарници'. В Чехия определено има напредък през последните десетилетия. Ако погледнем тяхната визия, можем да кажем, че дори и в момента те си остават хит – имат си своите фенове и изследователи, включително и защитници."

Статистика за панелното строителство в Чехия

• 80 000 панелни блока построени от 50-те години до 1991 г.
• 1,2 милиона апартамента в панелни сгради
• 1994 г. - промяна в Закона за собствеността и започване на приватизацията

Успешният чешки модел за реновиране

"Самите панелни блокове обаче са строени от едни от най-добрите експерти на световно ниво. Държавата, общините, банките и много частни компании участват активно в реновирането. Разчита се на европейски програми, на собствени източници, защото наемите и фондовете за ремонти не решават въпроса – върви се към съчетание от различни финансови продукти и активността на дружествата, които управляват тази собственост."

Финансовият модел: Смесено финансиране – собствени и общински средства + национални програми + европейски фондове – това е най-добрата схема.

Източник: БНР