Достатъчно Надеждни ли са Панелните Сгради?

Достатъчно Надеждни ли са Панелните Сгради?

Напоследък в средствата за масова информация започнаха да се появяват мнения, според които панелните сгради у нас са в окаяно състояние. Твърди се, че тези сгради са с изтекли гаранционните срокове и че в близко бъдеще ще трябва да бъдат премахнати. Интересно е какво се цели с тези изказвания, но бих искал да успокоя собствениците и живеещите в панелни сгради, като изкажа собственото си мнение, че подобни твърдения са напълно неоснователни.

История и статистика на панелните сгради

Първите жилищни панелни сгради у нас са построени през 1956 г. Те са изграждани успешно и през последвалите 30 години, като в момента съставляват 25% от сградния фонд в страната. ЕПЖС (Едро-панелните жилищни сгради) на практика са изградени изцяло от носещи елементи притежаващи голяма коравина в собствената си равнина, поради което са способни с лекота да поемат по-големите вертикални и особено хоризонтални натоварвания, заложени в съвременните норми за проектиране „Еврокод 1".

Проучване на НИСИ София

По повод наближаването на 30 годишнината от построяването на първите серийни едропанелни сгради в ж.к. „Толстой", които са изградени през 1956 г., в началото на 80-те години на миналия век, на част от тези сгради беше направено конструктивно обследване от колектив от специалисти на Научно Изследователския Строителен Институт (НИСИ) София.

Резултатите от обследването:

• Бяха подробно изследвани подовите и стенни панели от конструкцията
• Бяха разкрити части от дюбелните връзки
• Не бяха констатирани изменения или корозия в армировката или в заварките
• Дори в дюбели, намиращи се в мокрите помещения (бани и тоалетни) не беше установена корозия по армировката

След анализа на резултатите от тази задача, гаранцията на панелните сгради в страната беше увеличена на 50 години, но както се вижда от обследванията на такива обекти, които правим в момента, срокът им на годност е много по-голям.

Проф. д-р. инж. Илия Митев, който първи проектира и внедри едропанелните жилищни сгради у нас, винаги казваше, че използването на термина „гаранция" за тях е неуместен, тъй като те са много по-надеждни от останалите.

Съвременни обследвания

Във връзка със санирането на панелните сгради в страната, през последните години, нашата фирма направи конструктивни обследвания на десетки сгради построени по системата ЕПЖС и трябва да отбележим, че носещите конструкции на всички са били в добро състояние и сградите са били годни за експлоатация, без да се налага каквито и да било усилвания.

Причини за високата надеждност

Тази по-висока надеждност на панелните сгради има своето логично обяснение и се дължи най-вече на следните важни обстоятелства:

Качество на производството

Трябва да се отбележи, че контролът на качество на строителството изпълнено на място е много по-нисък от това при заводски условия. В домостроителните комбинати, панелните елементи задължително се пропарваха и вибрираха, а марките на използваните бетони беше поне М250 и по-голяма.

За сравнение, на построените по същото време монолитни сгради масово се доставяха бетони М150, като към това трябва да се добави и лошото им уплътняване и десортиране при полагането.

Бетоните използвани в панелните елементи отговарят дори и на изискванията на сега действащата Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

Проектно качество

Друго важно условие за висока надеждност на панелните сгради е, че качеството на проектирането им е отдавна доказано и проверено в практиката. За жалост същото не може да се каже в цялост за монолитните сгради, строени през периода, тъй като през годините сме обследвали не малко такива сгради, аварирали поради проектантски грешки.

Статистически данни за жилищния фонд

Говорейки за сградния фонд на страната ни, трябва да отбележим следните факти:

• 85% от хората в България живеят в собствено жилище - по този показател страната ни се нарежда на едно от челните места в Европа
• Средната квадратура на жилищата е 72 кв.м. - отново в горната половина на европейската класация
• Панелните жилища са разположени в 18 900 панелни блока в 120 жилищни комплекса в страната
• 707 441 панелни жилища (над 40% от всички жилища)
• В тях живее около 1/3 от българското население
• Представляват около 25% от сградния фонд на страната

Стратегическо значение

Имайки предвид всичко казано по-горе, съвсем ясно е, че панелните сгради играят основна роля в жилищната стратегия на страната и не можем с лека ръка да се отречем от тях, камо ли пък да говорим за тяхното премахване. Точно обратното, спешно трябва да се разработят национални програми, по възможност с използването на европейски фондове, чрез които да се започне масовото обновяване и саниране на панелните сгради.

Ролята на техническите паспорти

Едно от първите неща, което е добре да бъде направено в тази посока е изготвянето на технически паспорти на жилищните панелни сгради, защото при тяхното съставяне се прави пълно обследване на:

• Носещата конструкция на сградата
• Всички видове сградни инсталации
• Пожарна безопасност
• Енергийна ефективност

В тези доклади от обследването на сградите и в техническите им паспорти се констатират дефектите по сградите и се дават препоръки за тяхното отстраняване, нещо което е от голяма полза за живущите в тях.

Предимства при саниране

Тук е мястото да споменем и за едно друго, голямо предимство, което ще имат сградите притежаващи технически паспорти в сравнение с останалите сгради, кандидатстващи по програмите за саниране. Ако до момента сградите у нас се санираха изцяло с европейски и държавни средства, сега открито се заговори за смесено финансиране, в което участието на собствениците на обекти в тях ще бъде задължително.

Наличието на технически паспорт на сградата ще е задължително условие при кандидатстването за саниране, защото то е допустимо само за сгради с надеждна конструкция.

Често срещани локални дефекти

Независимо от това, че едропанелните сгради могат да поемат увеличените натоварвания в новите норми „Еврокод 1" и че в голяма част от случаите са по-надеждни от някои монолитни сгради изпълнени при занижен строителен контрол, при тях все пак могат да се намерят редица локални дефекти:

• Неточности при монтаж на елементите и замонолитващите операции по дюбелните връзки, довеждащи до отваряне на фуги и корозиране на армировка и дюбелни връзки
• Лошокачествена обработка на фасадни фуги – компрометиране на хидроизолацията и корозиране на армировка и дюбелни връзки
• Действия на граждани по носещите елементи – избиване на отвори в носещи стенни и подови елементи, премахване на вертикални връзки (обикновено противоземетръсни) в стенните панели, частично или цялостно отстраняване на носещи фасадни елементи
• Течове от нарушена хидроизолация вследствие на некачествено изпълнение на покривните хидроизолационни работи
• Отстраняване или нарушаване на защитното покритие
• Лошокачествено изпълнение на топлоизолацията

Международен опит

В заключение бих искал да добавя, че в бившия социалистически лагер и особено в бившият СССР има хиляди панелни сгради строени преди тези в България и не е известно някъде в тези страни да са предприети мерки за тяхното премахване по конструктивни съображения.

Интересен факт: На територията на бившата ГДР, освен подмяната на всички сградни инсталации при санирането, панелните жилищни сгради масово се надстрояват с два допълнителни етажа, а по фасадите им се добавят множество декоративни елементи, така че и в естетическо отношение са напълно конкурентноспособни на монолитните.