Крайният срок за снабдяването на строежите у нас с техническите паспорти все още не е променен и в момента е 31.12.2022 г.

На 15.03.2021 г., 21 месеца преди крайния срок за снабдяването на сградите у нас с технически паспорти, министъра на МРРБ, г-жа Аврамова съобщи, че се предвижда той да бъде удължен с две години – до края на 2024 г. Това съобщение се прие с нескрит възторг от българското население, т.к. едновременно с отлагането на крайния срок за паспортите беше съобщено, че се предвижда да бъде създаден и специален фонд със средства от бюджета, който ще подпомага процеса на паспортизация на жилищните сгради у нас.

Разбира се ефектът от подобно съобщение, точно когато процесът по паспортизацията на сградите беше започнал да набира скорост, можеше да бъде само един и той стана факт – работата по паспортите спря незабавно. Мотивът за удължаването на срока този път беше пандемията, но у нас тя започна през март 2020 г., а Наредба № 5 съществуваше цели 14 години преди това, само че вместо това да се работи по нея, сроковете й бяха удължавани вече 4 пъти. Ако правителството наистина имаше желание да работи по паспортизацията на строежите у нас, нямаше ли да бъде много по-разумно срокът да бъде удължен 1-2 месеца преди изтичането му и то само в случай, че не може да бъде спазен? Тогава дори и да не бяхме успели да приключим всички обекти, щяхме да сме отхвърлили поне половината от работа и щеше да се наложи някакво минимално удължаване на срока и то само за сградите от 5-та категория, да речем.

Далеч по-ефективно щеше да бъде, вместо да бъде удължен срока за всички сгради, да се приемат различни срокове за различните видове строежи, като се даде приоритет за тези с повече от 35 апартамента, например. Вероятно биха могли да бъдат намерени още много други адекватни решения, с които най-после може би щяхме да успеем да сложим някакъв ред в хаоса на строителния архив в държавата, но за жалост последва това нелепо съобщение, което сложи край на всички усилия в тази посока.

В момента Наредба № 5 е еднаква за всички видове строежи в страната и задължава разнотипните сгради, от плетените къщи по селата до блоковете с над 200 апартамента в градовете, да бъдат снабдени с еднотипни техническите паспорти. Изискванията към паспортите, поставени в Наредбата са твърде високи за малоразмерните сгради по селата, което по мое мнение е ненужно разхищение на интелектуален труд, да не говорим, че е и напълно неизпълнима задача, поради липса на достатъчно ресурси. Далеч по-практично, пък и реално изпълнимо, би било да се определят различни изисквания към паспортите за отделните видове строежи и категории обекти. Кому е необходимо да знае например действителните технически характеристики на плетената си къща на село и да има сравняването им в табличен вид с нормативните характеристики по съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ ? В действащата Наредба обаче, това и още много други подобни изисквания са задължителни дори за кирпичените къщи по селата.

Съгласно чл.2 от Наредба №5 на МРРБ, технически паспорти не се съставят само за незаконни и временни строежи, както и такива без траен устройствен статут, установен с действащ подробен устройствен план. Голяма част от сградите по обезлюдяващите ни села обаче, са законни по смисъла на чл. 225 от ЗУТ и имат траен устройствен статут, макар и да нямат никакви строителни книжа, а много от тях са паянтови и за съжаление са оставени на саморазрушение. Макар и да нямат особен шанс да просъществуват следващите 1-2 десетилетия, според Наредба №5, тези сгради подлежат на паспортизация и сериозно влошават статистиката касаеща броя на сградите, без паспорти у нас. (По данни на АГКК, само 0,39% от сградите у нас имат технически паспорти, като 0,11% от тях са на сградите, които бяха санирани да 2020 г.)

Съвсем естествено тук възниква въпросът, необходимо ли е изобщо за подобен вид паянтови сгради да се изисква изготвянето на технически паспорти и с какво ще помогне това? На кого е необходимо подробно описание на констатираните дефекти и препоръки за тяхното отстраняване, след като никой не възнамерява да ги отстранява.

Не по-малък препъни камък може да се окажат и масивните, но малоразмерни строежи с РЗП до 300 кв.м., каквито са по-голямата част от къщите по селата и вилите във вилните зони. Проблемът при тях идва от това, че у нас се възприе цената за изготвяне на паспортите да се определя на кв.м. от Разгънатата им Застроена Площ (РЗП). От друга страна обаче трябва да се отчете, че работата по различните по площ сгради е почти еднаква по обем и трябва задължително да удовлетворява една и съща поредица от изисквания към паспортите и докладите, които в Наредба № 5 са поставени еднакво за всички видове сгради.

Заради това работата по сградите с по-малко РЗП се оказва по-лошо заплатена и финансово неизгодна, поради което напоследък ставаме свидетели на голям брой такива сгради, които са получили отказ да им бъде изготвен технически паспорт. На мнение съм, че ако в Наредба № 5 не се въведат различни изисквания към паспортите на различните видове сгради, съществува реална възможност да се появят фирми, които да започнат да изготвят паспорти за малоразмерните сгради формално и некачествено, но на цени много по-ниски от действителните. Затова считам, че за да се даде шанс на паспортизация, от която да има истинска полза, трябва да се помисли и в посока за намаляване на изискванията към паспортите на по-малоразмерните сгради или отпадане на докладите за тяхното обследване.

Добре е да припомним, че заедно с още много други нормативни актове, Наредба № 5 на МРРБ беше приета няколко дни преди приемането на България в Европейския съюз, с цел синхронизацията на нашето и европейското законодателства, а крайната цел на тази синхронизация, беше подобряване на условията ни на живот и уеднаквяването им с тези в ЕС. Оказа се обаче, че не липсата на закони е проблемът на урбанизацията у нас, а липсата на воля да ги приложим. С нежеланието ни да приложим Наредбата за техническите паспорти на строежите стана ясно, че самите ние не искаме да живеем в красиви, енергийно ефективни и безопасни сгради, а предпочитаме всеки да може да премахва части от носещата им конструкция, както намери за добре или да изявява художествените си умения по собствената си част от фасадата. За неизолираните кабели под напрежение, които се търкалят по тротоарите ни, въобще не бих искал да припомням.

Разбира се колкото и да замитаме под килима и да се мъчим да отлагаме сроковете, поетият ангажимент към ЕС няма да ни се размине и съвсем скоро новите управляващи ще трябва да дават обяснения за бездействието на правителствата управлявали страната от 2007 г. до сега. Достатъчно е да хвърлим дори един повърхностен поглед върху приоритетите на ЕС за периода 2021-2027 г. за да видим, че сред първите от тях стои дигитализацията, а техническите паспорти на сградите са основна част от дигитализацията на строителния сектор. Така че ако искаме да бъдем европейци, в съвсем близко бъдеще ще трябва да приведем сградите си в съответствие с нормите за енергийна ефективност и безопасна експлоатация, а техническите паспорти са първата стъпка към това.

Освен спирането на паспортизацията на сградите у нас, настъпиха ли някакви промени след изказването на министър Аврамова? Всъщност, абсолютно никакви:

1. Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите въобще не е променена. Последното й издание е публикувано в ДВ. бр.79 от 13 октомври 2015г. и никъде в него не съществува текст за удължаване на срока за снабдяването на сградите с технически паспорти до края на 2024 г. Към момента има само проект за изменение на Наредба №5, който е публикуван за обществено обсъждане, но дали този проект ще стане факт и кога, това не се знае. В този смисъл крайният срок за паспортизацията на сградите у нас в момента е 31.12. 2022 г. и той бързо наближава, само че загубеното време за работа, го направи вече напълно непостижим.

2. Въпросът за създаването на специалния фонд за субсидиране на паспортите, в момента въобще не се повдига и това е съвсем разбираемо, като се има предвид състоянието на хазната, което беше разкрито при проверките направени от служебното правителство. Най-вероятно, пари от бюджета за подобен фонд в скоро време няма да се намерят, защото са необходими за други, много по-важни и дори животоспасяващи разходи.

От друга страна, изказването на министър Аврамова беше направено така, че не можем да я обвиним в нищо, т.к. фактически тя не каза, че срокът за паспортизацията на сградите се удължава, както и че ще се дадат пари от бюджета за нея. Тя каза само, че се предвижда да бъдат взети мерки за тези неща. Хората обаче чуха това, което им се искаше да чуят.

За жалост последствията от цялата тази предизборна одисея с отлагането на срока за „лошите“ паспорти и получаването на субсидии от „доброто“ правителство, остават и колкото по-дълго държим главите си в пясъка, толкова повече ще затъваме в проблема, за разрешаването на който ни беше подадена ръка от ЕС. Вместо обаче да поискаме безвъзмездни субсидии за паспортизацията на сградите от европейските фондове за следващия 7 годишен период, по време на обсъждането ние гордо заявихме, че не желаем „грандове“, а предпочитаме държавни кредити.

Разбира се по този въпрос, както и по въпроса за подобряване на Наредба № 5, би могло да се работи много. Биха могли например да се предвидят повече средства в Националния план за възстановяване и устойчивост, да се положат усилия за използването на повече средства от кохезионния фонд, както и от още много европейски програми за енергийна ефективност, саниране и реновиране на строителството. Стига да има някой, който да знае по кои програми могат да се получат такива средства, да изготви компетентно необходимите документи за кандидатстването ни по тях и да ги представи на европейските институции подпомагащи развитието на строителния сектор.

В тази връзка, горещо се надяваме, че скоро ще имаме ново ръководство на държавата, което ще предприеме необходимите действия за да може да получим помощ от ЕС, както и да я използваме по предназначение за реновиране на сградния фонд и дигитализацията на строителния ни архив.