ПАНЕЛНИ СГРАДИ

 

Близо 19 000 жилищтни панелни сгради в България имат нужда от технически паспорти

Около 85% от хората в България живеят в собствено жилище и по този показател страната ни се нарежда на едно от челните места в Европа. Средната квадратура на жилищата ни е 72 кв.м., което отново е в горната половина на европейската класация.

Панелните жилища са разположени в 18 900 панелни блока в 120 жилищни комплекса в страната; те са 707 441 на брой (над 40% от всички жилища) и в тях живее около 1/3 от българското население. Това представлява около 25% от сградния фонд на страната ни и без никакво съмнение трябва да се отнесем с необходимото внимание към него и да направим всичко, което е по силите на инженерната наука и по нашите собствени сили за да увеличим живота на тези сгради и комфорта на обитателите им.

Едно от първите неща, което е добре да бъде направено в тази посока е изготвянето на технически паспорти на жилищните панелни сгради, защото при неговото съставяне задължително се прави пълно обследване на носещата конструкция на сградата, както и на всичките сградни инсталации, пожарна безопасност и енергийна ефективност.

 

Ползите от обследване и изготвяне на технически паспорт

Обследванията за изготвяне на технически паспорти на сгради са много подробни и изчерпателни - те завършват с доклад до Възложителя (обикновено етажната собственост), в който се съдържа подробна информация за състоянието на сградата и нейното съответствие с действащите в страната норми касаещи съответните им раздели.

В доклада задължително се съдържат и указания за отстраняване на повредите по сградата, както и за бъдещата й правилна експлоатация, от които Възложителя може да се възползва и да подобри надеждността на сградата и комфорта на обитателите й.

Независимо, че в общия случай едропанелните жилищни сгради имат достатъчна носеща способност и коравина, респ. пространствена устойчивост, за да поемат увеличените въздействия върху строителните конструкции регламентирани с действащите в момента норми - Еврокод 1, тяхното обследване при изготвянето на технически паспорти на сградите е задължително, тъй като в не малка част от случаите се наблюдават дефекти поради лошо изпълнение на строителните работи или настъпили аварии поради амортизации и неправилна експлоатация през годините.

Едни от най-често срещаните дефекти, чието навременно отстраняване е желателно, а в много от случите и наложително са следните: 

  • неточности при монтаж на елементите и замонолитващите операции по дюбелните връзки, довеждащи до отваряне на фуги и корозиране на армировка и дюбелни връзки; 
  • лошокачествена обработка на фасадни фуги – компрометиране на хидроизолацията и корозиране на армировка и дюбелни връзки; 
  • действия на граждани по носещите елементи на сградата – избиване на отвори в носещи стенни и подови елементи, премахване на вертикални връзки (обикновено противоземетръсни) в стенните панели, частично или изцяло отстраняване на носещи фасадни елементи; 
  • течове, причинени от нарушена хидроизолация вследствие на некачествено изпълнение на покривните хидроизолационни работи; 
  • отстраняване или механично нарушаване на защитното покритие; 
  • лошокачествено изпълнение на топлоизолацията; 
  • влага и корозия вследствие на течове от покрива – компрометиране на топлоизолацията; • неравномерно слягане на почвата при входните диференциални стъпала и при плочниците около сградата вследствие на некачествено изпълнение на обратната засипка при “0” цикъл; 
  • лошо изпълнение на бетоновите работи в сутерена (особено при зимно строителство) – нарушени технологични изисквания при връзката на сутерена с първа плоча; 
  • некачествен монтаж на разпределителните панели и липса на довършителни работи в мазетата – уплътняване на фуги, циментови замазки по подове и други подобни; 
  • лоша поддръжка и занижена хигиена; 
  • некачествена обработка на фугите и фасадното покритие – компрометиране на хидроизолацията, топлоизолацията и като следствие - конструктивната цялост (от статическа гледна точка) на сградата, както и поява на сериозни “течове” по вътрешните страни на фасадните елементи; • амортизирано фасадно покритие – откъртване, отлюспване, подкожушване; 
  • напукване на фасадни панели вследствие допуснати дефекти при производството, транспорта и монтажа на елементите; 
  • разхерметизиране на фуги, довеждащо до порочен кръг – “корозия на армировка – обрушване на бетоново покритие – корозия на армировка” 
  • занижени нормативни изисквания към топлоизолацията – кондензна влага и мухъл по стените и ъглите на стаите; 
  • неуплътнени фуги между дограмата и фасадните панели; 
  • некачествено изпълнение или тотална липса на обшивка при дилатацинните фуги на сградите; 
  • нарушена пропускателна способност на сградните инсталации вследствие на корозия и отлагане на неразтворими карбонати и др. соли; 
  • амортизация на отоплителните тела (радиаторите) и на абонатните станции; 
  • нарушение или липса на топлоизолация по топлопроводите в сутерена; 
  • произволно изграждане и промяна на локални апартаментни вентилации и извеждането им през фасадите или комините на сградата. 

Изготвянето на технически паспорт на сградите преди края на 2024 г. би спестило и немалка глоба, която след този срок ще бъде налагана на собствениците на обекти в сгради без паспорти. След този срок, няма да могат да се продават и да се отдават под наем жилищата намиращи се в сгради без технически паспорти.

Технически паспорти на сградите станаха задължителни при въвеждането им в експлоатация от началото на 2007 г., затова и панелните сгради с изключение на тези, които са вече санирани, по принцип нямат технически паспорти и това е още една причина те да бъдат изготвени сега.

 

Едропанелните жилищни сгради в България са достатъчно надеждни и изказванията за тяхното премахване са неоснователни

Първите жилищни панелни сгради у нас са построени през 1956 г. Те са изграждани успешно през следващите 30 години, като сега съставляват 25% от сградния фонд в страната. Едропанелните сгради на практика са изградени изцяло от носещи елементи притежаващи голяма коравина в собствената си равнина, поради което са способни с лекота да поемат по-високите вертикални и хоризонтални натоварвания заложени в съвременнитеите норми за проектиране.

В БЕК сме обследвали десетки сгради построени по системата ЕПЖС и трябва да отбележим, че носещите конструкции на всички са били в добро състояние и годни за експлоатация, без да се налага тяхното усилване. По повод изтичащата 30 годишна гаранция на първите серийни едропанелни сгради в ж.к. „Толстой”, изградени през 1956 г., в началото на 80-те години на миналия век, на тези сгради беше направено обследване от колектив от специалисти на Научноизследователски Строителен Институт (НИСИ) София. Бяха подробно изследвани подовите и стенни панели от конструкцията и бяха разкрити част от дюбелните връзки. Не бяха констатирани изменения или корозия в армировката или в заварките. Дори в дюбели, намиращи се в мокрите помещения – бани и тоалетни – не беше установена корозия по армировката. След това обследване, гаранцията на панелните сгради в страната беше увеличена от 30 на 50 години, но както се вижда от обследванията, които правим в момента, срокът за надеждната им експлоатация е много по-голям.

Имайки предвид последното, съвсем обосновано може да се каже, че в конструктивно отношение едропанелните жилищни сгради в голяма част от случаите са по надеждни от много монолитни сгради, строени при неспазване на нормите за проектиране и с некачествени строителни материали. При типовите панелни сгради тези проблеми не съществуват, тъй като качеството на проектирането им е отдавна доказано и проверено в практиката, а монтажните елементи са изработени в заводски условия при строг производствен контрол с гарантирано високо качество.

В заключение ще добавим само, че в бившия социалистически лагер и особено в бившият СССР има хиляди такива сгради строени преди тези в България и никъде не са предприети мерки за тяхното премахване по конструктивни съображения. Интересен факт също е, че на територията на бившата ГДР, освен подмяната на сградните инсталации при санирането, панелните жилищни сгради масово се надстрояват с два допълнителни етажа, а по фасадите им се добавят множество декоративни елементи, така че и в естетическо отношение са напълно конкурентни на монолитните.

 

            

Установяване на разположението и размера на армировката със скенер и якостта на бетона със склерометър...  

 

Новини

Крайният срок за снабдяването на строежите у нас с техническите паспорти все още не е променен и в момента е 31.12.2022 г.

11 / 06 / 2021

На 15.03.2021 г., 21 месеца преди крайния срок за снабдяването на сградите у нас с технически пас...

Има ли полза от техническите паспорти на сградите ни?

01 / 04 / 2021

Остават по-малко от 4 години до крайния срок за снабдяване на сградите в България с технически па...

Достатъчно Надеждни ли са Панелните Сгради?

01 / 03 / 2021

Напоследък в средствата за масова информация, започнаха да се появяват мнения, според които панел...