Противоречия между Наредба №5 и ЗУТ за съществуващи сгради

Освен хаоса, който създаде в областта на паспортизацията на сградите, промяната на Наредба №5 не може да има никаква практическа стойност, т.к. противоречи на действащия ЗУТ, а при наличието на противоречия между Наредба и Закон, се прилага Закона. В чл.15 (3) от ЗНА е казано, че ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Тоест, в конкретния случай вместо Наредба №5 следва да се прилага ЗУТ.

Тук ще посоча два от случаите на противоречие между Наредба №5 за техническите паспорти (ТП) на строежите и ЗУТ, които по мое мнение са най-съществени и в момента нанасят най-големи щети в практиката.

СМР, за които трябва да се изготвят технически паспорти

Основното противоречие на Наредба №5 е с разпоредбата на чл.176а (1) от ЗУТ, която гласи: "След извършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя технически паспорт на строежа".

В изменението на Наредба №5 и по-точно в чл. 2, ал.1, т.2 обаче е казано, че технически паспорти се съставят само при: а) Извършване на строителни и монтажни работи (СМР), които обхващат целия строеж и б) извършване на СМР, които обхващат част от строежа, но засягат конструкцията му.

Както се вижда в действащия ЗУТ са определени видовете СМР, при извършването на които се съставят ТП, а в Наредба №5 се казва, че това се прави само за СМР на цели строежи или когато се засяга конструкцията им. Очевидно е, че определенията дадени в Закона и Наредбата не кореспондират по между си по никакъв начин. Противоречието между Закона и подзаконовия нормативен акт е очевидно и според чл.15 (3) от ЗНА в конкретния случай следва да се прилага Закона.

На практика това означава, че ако някоя етажна собственост или собственик на самостоятелен обект в сграда реши да извърши някои от описаните в чл. 176а видове СМР в собствения си обект или в част от сградата, без тези СМР да засягат конструкцията й (каквито впрочем са над 90% от случаите в практиката), според закона той би следвало да състави ТП. Според Наредба №5, обаче собственикът не трябва да съставя ТП, т.к. извършените СМР не обхващат нито целия строеж, нито засягат конструкцията му. И т.к. според ЗНА, в този случай правораздавателните органи следва да прилагат закона, извършилият описаните в ЗУТ, СМР подлежи на санкции независимо, че е спазил всички изисквания на Наредба №5.

Това несъответствие е станало възможно, т.к. съставителите на Наредба №5 не са се съобразили с разпоредбата на чл. 12 от ЗНА която предвижда, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Респективно Наредба №5, като подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗУТ има за задача да приложи една конкретна нормативна уредба от него, а именно чл. 176а (6), в който е казано:„Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба, с която се определят обхватът и съдържанието на техническите паспорти, както и редът за тяхното съставяне, предоставяне, регистриране и съхраняване“.

Както се вижда, в ЗУТ липсва разпореждане, с което се дават права на министърът на МРРБ да може да конкретизира хипотезите, при които се съставят техническите паспорти на строежите и присвояването на такива права от негова страна е неправомерно.От това следва, че с подзаконов нормативен акт не могат да се определят хипотезите, при които да се изготвят или пък да не се изготвят технически паспорти, нито пък да се определят видовете строежи, за които да се прави това. Това е прерогатив единствено на нормативен акт от по-висока степен, а именно ЗУТ.

Срокове за изготвяне на технически паспорти

Второто съществено противоречие между действащия ЗУТ и Наредба №5 е в текста на чл. 176а (7) от ЗУТ, в който се казва, че Министърът на МРРБ определя сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории съществуващи строежи. Категориите на строежите са определени в чл.137 от ЗУТ или в Наредба №1 на МРРБ от 2003 г. в зависимост от значимостта на строежа. Въпреки разпоредбата на чл. 176а (7) от ЗУТ, в Наредба №5 никъде не се говори за категории строежи, а сроковете за изготвянето на техническите паспорти са определени спрямо вида на собствеността върху тях.

Категорията и собствеността на строежите нямат нищо общо по между си, но независимо от това, авторите на Наредбата са заменили категориите на строежите предвидени в Закона с видът на собствеността върху тях. Това е огромно противоречие, което обезсмисля цялата идея за класифициране на строежите според тяхната значимост, защото именно чрез категориите се определя важността на строежите и от категориите зависят изискванията към проектите и строителството им.

В Закона изключително правилно е разпоредено, че срокът за извършване на обследванията и изготвянето на ТП трябва да става според категориите на строежите, т.к. само по този начин може да бъде осигурено строителните намеси в съществуващите сгради да стават, там където са най-належащи и биха имали най-голям ефект и полза за обществото.

Вместо текста на чл. 176а (7) от ЗУТ обаче, в изменението на Наредба №5 ПРЗ § 2.(2), четем следното: „Техническите паспорти на съществуващи строежи - публична държавна и публична общинска собственост, се съставят в срок до 31.12.2032 г.“

За всички останали видове строежи, независимо дали става дума за класацията им по вид на собствеността или както е предвидено в ЗУТ, според категорията им, не е определен никакъв срок. На практика това пренебрегване на разпоредбата на чл. 176а (7) от ЗУТ, означава, че  задължително трябва да се състави технически паспорт например за едно КПП с РЗП от 4 кв.м., което е публична държавна или публична общинска собственост, а стотиците хиляди жилищни блокове от трета и четвърта категория, строени преди 2007 г., които се нуждаят от спешни строителни обследвания и намеси, се оставят на произвола на съдбата.

Това, че не са определени срокове за съставяне на технически паспорти за всички категории съществуващи сгради е в пълно противоречие и с мотивите, които бяха изтъкнати за изменението на Наредба №5. Точно в тези мотиви като основна причина за изменението на Наредбата се сочи „изтичащия срок определен за съставянето на техническите паспорти на съществуващите сгради.“ Вместо да удължи срока за всички видове съществуващи сгради, по категории, каквото е задължението му според чл. 176а (7) от ЗУТ, Министърът на МРРБ е определил срок за съставяне на ТП единствено за сградите с публична държавна и публична общинска собственост, а за всички останали съществуващи сгради обследванията и изготвянето на ТП не се изискват и просто отпадат.

Очевидно е, че мотивите към проекта за изменение на Наредба № 5, не са свързани с предлаганите изменения, което е в противоречие с чл. 28 (1), т.1 от ЗНА и представлява съществен порок на Наредбата. А ако към това се прибави и факта, че срокът определен за обществено обсъждане на измененията в Наредбата беше 14 дни, а не предвидените в чл.26 (4) от ЗНА 30 дни, е на лице процесуално основание подзаконовия нормативен акт да бъде отменен.