Достатъчно Надеждни ли са Панелните Сгради?

Напоследък в средствата за масова информация, започнаха да се появяват мнения, според които панелните сгради у нас са в окаяно състояние. Твърди се, че тези сгради са с изтекли гаранционните срокове и че в близко бъдеще ще трябва да бъдат премахнати. Интересно е какво се цели с тези изказвания, но бих искал да успокоя собствениците и живеещите в панелни сгради, като изкажа собственото си мнение, че подобни твърдения са напълно неоснователни.

Първите жилищни панелни сгради у нас са построени през 1956 г. Те са изграждани успешно и през последвалите 30 години, като в момента съставляват 25% от сградния фонд в страната. ЕПЖС (Едро-панелните жилищни сгради) на практика са изградени изцяло от носещи елементи притежаващи голяма коравина в собствената си равнина, поради което са способни с лекота да поемат по-големите вертикални и особено хоризонтални натоварвания, заложени в съвременнитеите норми за проектиране „Еврокод 1“.

По повод наближаването на 30 годишнината от построяването на първите серийни едропанелни сгради в ж.к. „Толстой”, които са изградени през 1956 г., в началото на 80-те години на миналия век, на част от тези сгради беше направено конструктивно обследване от колектив от специалисти на Научно Изследователския Строителен Институт (НИСИ) София. Бяха подробно изследвани подовите и стенни панели от конструкцията и бяха разкрити части от дюбелните връзки. По време на това обследване, не бяха констатирани изменения или корозия в армировката или в заварките. Дори в дюбели, намиращи се в мокрите помещения (бани и тоалетни) не беше установена корозия по армировката. След анализа на резултатите от тази задача, гаранцията на панелните сгради в страната беше увеличена на 50 години, но както се вижда от обследванията на такива обекти, които правим в момента, срокът им на годност е много по-голям. Впрочем колегата, който първи проектира и внедри едропанелните жилищни сгради у нас – проф. д-р. инж. Илия Митев, винаги казваше, че използването на термина „гаранция“ за тях е неуместен, тъй като те са много по-надеждни от останалите.

Във връзка със санирането на панелните сгради в страната, през последните години, нашата фирма направи конструктивни обследвания на десетки сгради построени по системата ЕПЖС и трябва да отбележим, че носещите конструкции на всички са били в добро състояние и сградите са били годни за експлоатация, без да се налага каквото и да било усилване.

Разбира се, тази по-висока надеждност на панелните сгради има своето логично обяснение и се дължи най-вече на следните важни обстоятелства:

На първо място, трябва да се отбележи, че контрола на качество на строителството изпълнено на място е много по-нисък от това при заводски условия. В домостроителните комбинати, панелните елементи задължително се пропарваха и вибрираха, а марките на използваните бетони беше поне М250 и по-голяма. На построените по същото време монолитни сгради, масово се доставяха бетони М150, като към това трябва да се добави и лошото им уплътняване и десортиране при полагането. Впрочем бетоните използвани в панелните елементи отговарят дори и на изискванията на сега действащата Наредба № РД-02-20-2 от 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. В чл.59 (3) на тази наредба е казано, че класът на бетона по якост на натиск за стоманобетонни конструкции, които поемат сеизмични сили не може да е по-нисък от В25, което е равносилно на М250 или С (20/25), според сегашното наименование по Еврокод. Това изискване очевидно не е спазено за монолитните сгради, строени през същия период в страната, а ако към него прибавим и неизпълнението на основни конструктивни изисквания, като обрамчването на зидарията със стоманобетонови пояси например, веднага става ясно от къде идва по-високата надеждност на панелните сгради.

Друго важно условие за висока надеждност на панелните сгради е, че качеството на проектирането им е отдавна доказано и проверено в практиката. За жалост същото не може да се каже в цялост за монолитните сгради, строени през периода, т.к. през годините сме обследвали не малко такива сгради, аварирали поради проектантски грешки.

Говорейки за сградния фонд на страната ни, трябва да отбележим, че около 85% от хората в България, живеят в собствено жилище и по този показател страната ни се нарежда на едно от челните места в Европа. Средната квадратура на жилищата ни е 72 кв.м., което отново е в горната половина на европейската класация. Панелните жилища у нас са разположени в 18 900 панелни блока в 120 жилищни комплекса в страната; те са 707 441 на брой (над 40% от всички жилища) и в тях живее около 1/3 от българското население. Това представлява около 25% от сградния фонд на страната ни и без никакво съмнение трябва да се отнесем с необходимото внимание към него и да направим всичко, което е по силите на инженерната наука и по нашите собствени сили за да увеличим живота на тези сгради и комфорта на обитателите им.

Имайки предвид всичко казано по-горе, съвсем ясно е, че панелните сгради играят основна роля в жилищната стратегия на страната и не можем с лека ръка да се отречем от тях, камо ли пък да говорим за тяхното премахване. Точно обратното, спешно трябва да се разработят национални програми, по възможност с използването на европейски фондове, чрез които да се започне масовото обновяване и саниране на панелните сгради, т.к. очевидно не можем без тах.

Едно от първите неща, което е добре да бъде направено в тази посока е изготвянето на технически паспорти на жилищните панелни сгради, защото при тяхното съставяне се прави пълно обследване на носещата конструкция на сградата, както и на всички видове сградни инсталации, пожарна безопасност и енергийна ефективност. В тези доклади от обследването на сградите и в техническите им паспорти, се констатират дефектите по сградите и се дават препоръки за тяхното отстраняване, нещо което е от голяма полза за живущите в тях.

Тук е мястото да споменем и за едно друго, голямо предимство, което ще имат сградите притежаващи технически паспорти в сравнение с останалите сгради, кандидатстващи по програмите за саниране. Ако до момента, сградите у нас се санираха изцяло с европейски и държавни средства, сега открито се заговори за смесено финансиране, в което участието на собствениците на обекти в тях ще бъде задължително. Макар все още да няма някакви одобрени наредби в тази посока, можем да бъдем сигурни, че наличието на технически паспорт на сградата ще е задължително условие при кандидатстването за саниране, защото то е допустимо само за сгради с надеждна конструкция. В тази връзка считам, че е разумно етажните собсвености, които възнамеряват да кандидатстват за саниране на сградите си, да започнат своевременно да ги снабдяват с технически паспорти.

Независимо от това, че едропанелните сгради могат да поемат увеличените натоварвания в новите норми „Еврокод 1“ и че в голяма част от случаите са по-надеждни от някои монолитни сгради изпълнени при занижен строителен контрол, при тях все пак могат да се намерят редица локални дефекти, за отстраняването на които се дават и препоръките в техническите паспорти. По-долу са изброени някои от най-често срещаните локални дефекти при панелните сгради:

• неточности при монтаж на елементите и замонолитващите операции по дюбелните връзки, довеждащи до отваряне на фуги и корозиране на армировка и дюбелни връзки; 
• лошокачествена обработка на фасадни фуги – компрометиране на хидроизолацията и корозиране на армировка и дюбелни връзки; 
• действия на граждани по носещите елементи на сградата – избиване на отвори в носещи стенни и подови елементи, премахване на вертикални връзки (обикновено противоземетръсни) в стенните панели, и частично или цялостно отстраняване на носещи фасадни елементи; 
• течове, причинени от нарушена хидроизолация вследствие на некачествено изпълнение на покривните хидроизолационни работи; 
• отстраняване или механично нарушаване на защитното покритие; 
• лошокачествено изпълнение на топлоизолацията и др. 

В заключение бих искал да добавя, че в бившия социалистически лагер и особено в бившият СССР има хиляди панелни сгради строени преди тези в България и не е известно някъде в тези страни да са предприети мерки за тяхното премахване по конструктивни съображения. Интересен факт също е, че на територията на бившата ГДР, освен подмяната на всички сградни инсталации при санирането, панелните жилищни сгради масово се надстрояват с два допълнителни етажа, а по фасадите им се добавят множество декоративни елементи, така че и в естетическо отношение са напълно конкурентноспособни на монолитните.